Може да се каже, че съм пристрастен към стартирането на нови проекти(фирми) и ми е много трудно да се удържам от непрекъснатото започване на нещо ново и да не губя фокус.
През годините може да се каже, че съм научил няколко неща на принципа проба-грешка. Тук искам да споделя един критично важен въпрос, на които трябва да отговори всеки бизнес.
При планиране на нов проект или бизнес има едно условие и то е да знаем какъв е неговият край.
Какво? Сега сме ентусиазирани, имаме идея, хвърчим във въздуха от ентусиазъм… чувстваме се „в зоната“ и трябва да мислим за края на бизнеса?
Да! Това е единственият начин да планираме успешен бизнес.
Когато започваме един бизнес, ние сме посветени на това да успеем и сме готови да жертваме време, ресурси и енергия, за да потегли този бизнес.
Това е нормално.
Но в началото, без естествено това да слага спирачки на бизнеса трябва да отговорим на един много важен въпрос: „Може ли този бизнес да бъде продаден?“
Защо този въпрос е толкова важен?
Първо трябва да е пределно ясно, че никой не иска да продава този бизнес. Но ако успеем да изградим бизнес, който може да бъде продаден това означава, че сме изградили машина за пасивен доход, която може да работи без нас.
Тук отново не казвам, че основателят няма да работи в този бизнес. Но той ще има избор дали да работи в него или да не работи, докато бизнеса може да работи и самостоятелно.
Това е една много често срещана грешка при малкия бизнес. По дефиниция хората, които стартират бизнеси и проекти са хора с по-предприемчив дух. Това почти винаги гарантира, че след няколко години този човек ще има нова идея, която го вдъхновява и влече. Старият бизнес може да не е толкова привлекателен и ако не зависим финансово от него често се хвърляме в новото начинание.
Грешката е, че ако в този момент не сме успели да изградим самостоятелно работещ бизнес, то сме изправени пред сериозен проблем – или да оставим съществуващият бизнес да се срине или да не предприемем новото начинание. Каквото и да решим – това е проблем за жадуващата развитие душа на предприемача.
Ако бизнесът зависи от собственика му и не може да функционира без него, то това не е бизнес, а е работа.
Бизнесът трябва да ни дава свобода, а не да я ограничава. За това е толкова важно да имаме избор – ако работата ни влече и имаме идеи за развитие, можем да подпомогнем бизнеса. Ако имаме други идеи и искаме бизнесът малко „да си почине от нас“, то трябва да са изградени такива процеси, че този бизнес да работи и без нас.
И така… Твоят бизнес може ли да бъде продаден? Ако не, то може ли да бъде преструктуриран така, че да стане продаваем?
Хубаво звучи но на територията на България практиката е друга.
Като изключим София останалата част от страната бизнеса на хората е просто работа. Партиини и семейни бизнеси поръчват само на тяхните си хора.
Ако бизнеса ти е толкоз успешен идват едни хора и ти казват да им прехвърлиш 50 процента от фирмата си иначе те чака законен фалит. Примери знам много.